Facebook
Музеите в община Котел

За нас

   Основите на музея поставя големият котленски родолюбец, общественик, журналист и политик  Петър Матеев /1850-1943/, който предоставя през 1937 г.  необходимите средства за построяване на сграда за библиотека - музей.Той дарява своята лична музейна сбирка, мемоарите си и немалко редки исторически експонати. Те, заедно с други дарения на котленци слагат началото на музейното дело в Котел.

 

          Пръв библиотекар-уредник на библиотеката-музей е котленецът Божил Макавеев /1877-1966/. Макар, че повече от две десетилетия музейната сбирка не е експонирана той полага усилия за съхраняването и обогатяването й. Библиотеката – музей се превръща в притегателно място за научни изследвания и занимания.

 

          Петър Цончев /1904-1994/ извършва пълно систематизиране и профилиране на музейните експонати като ги обособява в пет тематични „отдела”: археологическа сбирка; оръжейна сбирка; старопечатни книги; архивен отдел; портрети, карти и графика.

 

          Постоянна музейна експозиция обаче все още няма. Няма и самостоятелна музейна площ. Котленци разбират, че това е недопустимо за  град като техния  и стигат до идеята за обособяване на музей в самостоятелна сграда. За тази цел е определена Кьорпеевата къща.

 

          Историчката Веса Стоянова /1923-1991/ е първата уредничка на бъдещия Исторически музей. В продължение на  четири години тя упорито издирва и събира музейни предмети, свързани с бита на местното население. Повечето от тях са дарени от живеещите в Добруджа котленци. Във фондовете на новия музей са предадени и предметите  от библиотеката-музей.

 

   През 1960 г. вече готовият музей е открит. Замислен е като музей на Възраждането, който да прерастне в национален. Но междувременно музеят взема друга насока.Според характера на събраните и изложени предмети, главно от бита на котленци, музеят е преименуван в Битова къща, а по-късно в Етнографски музей.

 

          През 1967 г. в Галатанското училище е открита първата историческа експозиция, която скоро прераства в Исторически музей. Той съществува до 1981 година, когато е открит Пантеонът на Георги Стойков Раковски с музей на котленските възрожденци.