Експозицията на котленската тъкан е приютена в забележителното Галатанско училище от 1869 г. – последната училищна сграда от епохата на Възраждането и единствената обществена постройка, оцеляла от опустошителния пожар през 1894 г.
Котел е най-старият и един от най-значимите центрове на килимарството у нас, базирано на силно развитото овцевъдство. Експозицията показва цялостното развитие на килимотъкачеството: от обикновената черга през килимената, бележеща прехода към същинския килим – неговия класически котленски образец, донесъл голямата слава на града, до съвременните измерения на това изкуство.
Основно място на първия етаж е отредено на класическия котленски килим. Показани са отлично запазени тъкани на средна възраст 150 – 200 години, като са застъпени най-старите, популярни и богати модели, създадени от котленската килимотъкаческа школа – „Динени кори”, „Огърлици”, „Фучила”, „Къдряви звезди”. На характерния примитивен вертикален стан се демонстрира изработването на тъканта, чиято техника е уникална. Чергите, пътеките и малките декоративни килимчета, както и килимите с вградени флорални елементи от началото на 20 век, проследяват историческото развитие на котленската тъкан и дообогатяват експозицията.
На втория етаж са изложени тъканите икони и картини на самобитните котленски майсторки Стоянка Милева и Петранка Чехларова, които бележат оригинална връхна точка в съвременното развитие на килимотъкаческото изкуство. Те пресъздават най-добрите средновековни български икони и исторически платна на бележити български и чужди художници. Тази колекция е единствена в страната по своя характер и е една от най-привлекателните за ценителите на това изкуство.
Високата художествена стойност на котленските тъкани, уникалността на класическия котленски килим, оригиналността в по-новите творчески решения, както и виртуозното изпълнение в тъканите пана извеждат майсторството на котленските килимотъкачки и тяхното безценно дело до най-големите висоти, пръскащи национална гордост и нетленна хубост.