Природонаучен музей

Природонаучният музей в Котел е свързан с името на неговия основоположник, местния учител-естественик Васил Георгиев (1875-1963). Отдаден изцяло  на тази научна страст, той няколко десетилетия събира  образци на флората и фауната, първоначално от местния район, а по-късно и от други места. Така в продължение на близо 50 години Васил Георгиев създава богата сбирка от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици. През 1924 г. събраните експонати са представени на специална изложба в София. Видният български учен зоолог академик д-р Иван Буреш дава висока оценка на представената сбирка. Минават години, през които експонатите се увеличават и заинтригуват научните среди в БАН, които предлагат през 1951 г. колекцията да бъде обособена  в местен музей. Една година по-късно Община Котел осигурява сграда и открива експозицията на първия провинциален природонаучен музей в България.

Малката сграда, в която се помещава природонаучният музей в Котел, се оказва тясна за експозиция от 30 000 експоната. Започва строеж на нова музейна сграда  ситуирана в местността „Изворите”. Тя се разполага на площ от 1000 м² на два етажа с множество зали,необходими за такъв музей. Проектантът арх. Мария Луканова е успяла в новия музей да създаде една сложна планова схема, съобразена с експозиционния план. Всяка отделна тематична зала има пряка връзка и следва една логична и удобна за посетителя линия на движение. Голяма заслуга за успешния експозиционен проект имат   художникът доц. Асен Стойчев и научният консултант Николай Боев. Експонатите на всеки от разделите: „Безгръбначни фосили”, „Висши растения”, „Насекоми”, „Риби”, „Земноводни”, „Влечуги”, „Птици” и „Бозайници” са художествено аранжирани в условията на  естествената среда на техните местообиталища. Външният силует на сградата е внушителен и респектиращ.

Природонаучният музей е открит за посещение през 1981 г., по случай 1300 години от създаването на Българската държава.

         Богато е разнообразието на музейните експонати в обособените специализирани отдели. Така например безгръбначните фосили са подредени в зала „Палеонтология”. Тук са експонирани  повече от 100 вида вкаменелости от мезозойската ера. В това число са корали, миди, охлюви, амонити, белемнити и др. безгръбначни морски обитатели.

         В зала „Ботаника” са показани близо 200 вида висши растения. Голям интерес предизвикват лечебните растения. Макети представят основните видове гъби, намерени в нашата страна. Представени са видове дървета  и храсти от горите и планините в Котленския край.

         218 вида насекоми са представени в отделна зала. Това са дневни и нощни пеперуди, бръмбари, ципокрили и водни кончета. На това място може да се види най-голямата наша пеперуда , така нареченото „голямо нощно пауново око”. Голям интерес предизвикват различни видове бръмбари – еленов рогач, носорог, египетски свещен торник.

         57 вида риби са представени в две биологични групи – сладководни и морски обитатели.

          Интерес предизвикват 22 вида земноводни и влечуги, включени в биогрупата на биотопен принцип. Примери за това са застрашените от изчезване в България  смок мишкар, змиегущер и сухоземните  костенурки – шипоопашатата и шипобедрената.

          Особено впечатляваща е залата на бозайниците и птиците. В подходяща обстановка, близка до действителната,  са представени  белият и черният щъркел, дроплата, сивият жерав, къдроглавият и розовият пеликан, скалният и белоглавият орел. От бозайниците, също в подходяща среда на действителния им живот, са представени бозайниците – европейската сърна, дивата свиня, кафявата мечка, сивият вълк и много други бозайници.

         Природонаучният музей в Котел е едно забележително научно и образователно явление в нашия културен живот. Музеят е високо ценен у нас и в чужбина, както с богатството на своите експонати, така и с тяхното  художествено експониране.