Сградата е построена в средата на ХVІІІ в. Представлява двуетажна архаична постройка, една от малкото, добре съхранени от този период в България. Запазена е външната и вътрешната архитектура, както и делението на помещенията. Експонирани са оригинални тъкани, носии, занаятчийски инструменти, битови предмети.
Напълно е запазен ансамбъла от дърворезбена украса, който сам по себе си е водещ във вътрешните помещения на къщата при колонадите, базите и абаците на колоните, тавана, полиците, вратите, домашния иконостас.
Особено интересно е архитектурното решение за входовете на къщата. Те са два: единият, който чрез стъпала отвежда от втория етаж-дюкяна, до самата улица и е предназначен за клиентелата на абаджията; вторият-семейния вход, е през вътрешния двор на къщата и отвежда до складовото помещение и жилищното пространство.