Експозиция "Котленски възрожденски градски бит" - Кьорпеева къща
Кьорпеевата къща е уникален паметник на културата от времето на Възраждането. В нея е пресъздадена уредбата на котленската градска възрожденска къща от втората половина на 19 век.
Къщата е построена от Радил Кьорпею, средно богат котленец, притежавал 45 000 овце в Добруджа, чифлик и 12 дюкяна в Карнобат.
Музейният комплекс се състои от две сгради – Голямата къща и Лятната кухня, наричана от котленци “при пещите”. Лятната кухня е построена през 1868 г. Тя е едноетажна сграда с три помещения – стая за замесване на хляба (месилня); домашната баня с място за съхранение на съдовете с вода (водник) и голямата стая, където се приготвя храната и се храни цялото семейство. Важен елемент от интериора е голямото огнище, съчетано с оджак и две фурни за изпичане на хляб. Тук цялото семейство прекарва голяма част от деня си. Половината от помещението е заето от т. нар. софа (менсофа), защото стаята е служела за спалня на бабата и дядото в семейството.
Типично за всяка котленска къща е малкото дворче, покрито с каменни плочи и цветната градинка. Здравият асмалък с виещата се столетна лозница и вековната мушмула – стара, колкото къщата, допълват външната архитектура на къщата.
Голямата къща е построена през 1872 г. от тревненски майстори. Тя е шедьовър на късновъзрожденската симетрична котленска къща. Сградата е двуетажна с голямо избено помещение.
Няколко каменни и стръмни дървени стъпала ни отвеждат в салона на първия етаж, наричан хаят или пруст. Точно над входа е малкият кьошк, ограден с дървен парапет. Той е служел като естрада на музикантите по време на големите семейни празници - кръщенета, годежи и сватби.
На първия етаж се намират гостната стая, спалнята и моминската стая.
Гостната стая е отваряна само за семейни празници и при посрещането на гости. На пода е постлан най-известният модел от котленските килими “Къдрави звезди”, който е на 160 години. Тук е и донесената от Йерусалим от съпругата на собственика картина с различни библейски сцени. След посещението й на Божи гроб тя получава титлата хаджийка.
Единствената стая с огнище в цялата къща е спалнята, която цялото семейство използва за почивка през нощта. Люлката, закрепена с железни куки за тавана, е предназначена за бебето в семейството.
Съседната стая е моминската. В нея най-голямата незадомена дъщеря посреща своите приятелки и подготвя чеиза си.
Дървеното вътрешно стълбище с преградна врата ни отвежда в салона на втория етаж. Тук се намира големият кьошк, служещ за приемане на гости през лятото. Осветяван от четири прозореца с дървени колонки, той е място за следобеден отдих и раздумка.
На втория етаж са представени двата най-големи занаята в град Котел през Възраждането – тъкачеството и абаджийството. В пръвата стая са експонирани хоризонталният стан, както и всички необходими уреди за обработката на вълната.
Във втората стая е представен абаджийският занаят, свързан с изработването на мъжки дрехи от вълнен плат.
От 27-те занаята, практикувани в града, основният дял се пада на тъкачеството и абаджийството. Неповторимите котленски килими и качествените аби разнасят славата на града по цялата Османска империя.
Избата е неделима част от Кьорпеевата къща. В обширната маза, с изход към улицата, може да се влиза както от нивото на двора, така и от вътрешността на къщата. Дървеното стълбище, с преградна врата, свързва избата със салона на първия етаж.
Тук е експонирана домашната мелница за брашно и булгур (хромел). Хромелите са най-старите от мелниците за зърно, задвижвани от човек.
Мелницата се задвижва с помощта на две дръжки, симетрично разположени в основата й. В близкото минало хромелите са широко разпространени, но рядко за мелене на брашно, най-вече за булгур.
В избата се намира и кладенецът за вода.
В това помещение се държат бакърените съдове – менците за вода, големите тави за варене на сладко, казаните за боядисване на домашна прежда. Тук се съхранява и приготвената от стопанката зимнина – буренцата с домашен оцет, качетата с кисело зеле и кисели домати.
